Върбинка ( вербена )

Verbena hastata

 Върбинката е многогодишно растение, което произхожда от Южна Америка и се отглежда като едногодишно. Съществуват над 250 сорта, които се различават главно по размера на отделните цветове и съцветието и по височината на стъблото.

Място:

Вербените се развиват добре на открити слънчеви места. Като не са взискателни към почвата, но предпочитат влажни, прясно наторени почви.

Поливане:

Вербената са полива редовно, когато почвата изсъхне, като се внимава да не се преполива. Имайте в предвид, че без поливане растението преустановява цъфтежа си.

Отглеждане:

Препоръчва се да се отстраняват прецъфтелите цветове, за да може да се подсили ново цъфтене.

Растението се тори веднъж годишно, в началото на пролетта.

Развъждане:

Върбинката се размножава чрез семена, които се сеят в края на февруари в съндъчета в оранжерии при температура 12-14оС. Семената никнат до 15-20 дни, като трябва да имате в предвид, че са с ниска кълняемост.

След поникване, разсада се пикира в сандъчета на разстояние 3см, като по-късно се пикират отново в 7-8см саксийки. Последните се внасят в топъл парник и през май се засаждат на открито, на разстояние 20-40см.

Освен чрез семена, вербените се размножават и чрез резници през юли или през март ( от запазени в оранжерия маточни растения ). 

 

Митология:

Плиний Стари пише за върбинката, за която са смятали че може да лекува всичко. Както и да помага при осъществяването на желания. За да се излекува от някаква болест, човек трябвало да втрие малко от нея върху кожата си. Смесена с вино, върбинката се превръщала в антидот на змийска отрова. За да създадат веселие и добра обстановка, разпръсквали по столовете и масата щом щели да идват гости. Плиний пише, че галите са я използвали за да предсказват бъдещето, но това не е пряко свързано с друидизма. Билкарите от средновековен Уелс са казвали, че трябва да се събира "в името на Бога и против всяко зло". Не било уточнено кога трябва да става това, само забранявали да се събира когато върбинката пръска семената си. Тя била поставяна в тестото на хляба, неферментиралата бира, медовината и прясното мляко. Оказвала огромен подсилващ ефект върху имунната система и лечението на раните.

Според други вярвания, върбинката е силно магическо растение, което се използва за защита от зли сили,психически атаки, магии и вампири. Като за целта се използват листата и цветовете.

Като аромат:

Няколко капки етерично масло от върбинка (в специална разпръскваща аромата му лампа) прогонват стреса и лошото настроение, действат ободряващо и съживяващо след напрегнат делник.

Като лек:

Върбинката притежава нервоуспокоително, общоукрепващо и противотемпературно действие. Прилага се при простуда, отпадналост, умора /нервна и физическа/, при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др. Препоръчва се още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете сварени в оцет се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода – за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, за гаргара при лош дъх в устата.